Гаара и Хината

Не съм го писала аз .Надявам се да Ви хареса !

Окуражаване
оригинално заглавие : Reassurance

- Хината ?
- Мммм - изморената девойка, прогони натежалият сън от бледите си очи.
Той хвана ръката й в неговата, и започна да проследява устните й с другата
- Страхуваш ли се да умреш ?
Ръцете му преминаха през раменете й и продължиха надолу, по кривата на гърбът й, лицето му беше като маска на безразличие.
Тя намаше нужда да пита от къде дойде въпросът. Бяха се били с група звукови нинджи, точно пред стените на пясъчното село, по-рано този ден.
Лекото преместване на маскиран мъж я беше заклещило пред една пясъчна дюна. Тя беше изръмжала, срещу злобният коментар който беше направил, докато вдигаше острието си над главата. Жаркото слънце, караше кожата й да блести, а стоманата да свети.
Гаара моментално го зашемети и бързайки напред издигна пясъчен щит над легналото й тяло, и все пак в страхът си, той отиде по-далеч, пускайки пясъчната дюна да смачка мъжът, докато кървав дъжд на малки рекички не започна да попива в пясъка. Той се вцепени за момент , мислейки със съжаление , че е разрешил на старите навици, да излезнат отново.
Махайки с ръка, той отвори пясъчният й щит за миг, преди да влезе и той под него и го вдигна пак около тях. Беше студено и миришеше на обгоряла земя и камък, той се задави поглъщайки пустинния въздух.
Тогава той прокара ръцете си по лицето й, вратът й, ръцете й, краката й, спирайки на малките драскотини и порязвания, лижейки ги (WtF:shock: искам и аз) до чистота. Очите му потъмняха при мисълта да загуби човека който го обича (или беше тази която той обичаше ?) Тя трябваше да го отблъсне от себе си, уверявайки го
- "Аз съм добре, аз съм добре"
И все пак той продължи да прокарва пръстите си по гръбнакът й, усещайки пясъкът в косите й.
Хината се изтъркаля до него и го целуна по бузата :
- На се боя да умра
Гаара я притегли по-близо, прокарвайки ръката си по тялото й , пъргавите му пръсти намираха всеки разрез. Той проследи ръбчетата, знаейки, че е била и в по-тежко състояние, че и той е бил в по-тежко състояние, и все пак намирането дори и най-малката резка, беше най-ужасното нещо в светът му.
- Тогава от какво се боиш ?
Тя се усмихна и надигна главата си за да го целуне под брадичката и после вратът му.
- От провал
-Хината, знаеш , че никога не би могла ...
Тя се отблъсна леко от леглото и го нкара да замълчи с целувка , оставяйки косата си да гали лицето му.
- От притесняване за способностите ми като нинджа
Той се намръщи и я притегли още по-близко
- Ти си една от най-добрите...
- Или да не съм способна да те защитя ...
- Не се нуждая ...
- Страхувам се от това да те загубя Гаара...
Той се изправи, оставяйки чаршафите да падат около тялото му.
Момичето помисли за момент, че прилича на самотен ангел. Буйната червена коса, която като, че ли пламтеше, очите очертани в черно, обрадени от млечната кожа. Тя пропълзя към него
- Бях толкова уплашен днес Хината ...
- Аз...с...съжалявам.
Внезапно той беше завладян от гняв. Очите у погледнаха надолу към нея
- Никога не казвай това отново
Как можеше неговата (неговата каква Smile) да се бои, че не е достатъчно добра, как може да не вижда колко е перфектна? Да не би той да я беше провалил ? В неспособността си да й покаже, че тя и само тя, заслужава всичко. Абсолютно всичко?
Той я притегли, поставяйки тялото й под неговото, копринените чаршафи паднаха. Той й изръмжа :
- Никога не казвай, че съжаляваш, че си изплашила някой, особено когато този някой те обича. И никога не си помисляй че си недостойна,определено недей. И ако някога, ако някога... поставиш себе си в опасност за да ме защитиш ... - той се спря за малко - никога повече няма да ти проговоря. - той знаеше, че лъже, нищо не можеше да го спре да бъде с нея. Той я разтресе леко:
- Разбираш ли Хината ?
Тя наведе глава.
- Питах дали ме разбираш Хината!!!
- Да - промърмори тя, изненадана от агресивното му поведение
Той се усмихна и се наведе така, че да чува туптенето на сърцето й.
Нежно той зарови нос в гърдите й (КАКВОООО о.О , не е честно), вдишвайки миризмата, на листното й село, и прибавеният от него жив пясък.
Тя вдигна пръстите си, галейки главата му и достигайки нежно до извивката на вратът му
- Разбирам ...


Край

Само ако
оригинално заглавие : If only

Пролог: Тяхната последна среща
Хината седнеше на балконния мраморен ръб и наблюдаваше красивия свят. Слънцето имаше дълъг хоризонт оставяйки небосклона тъмен с пурпурен оттенък и с малки намеци на портокал точно където слънцето все още се виждаше. Усещайки чуждото присъствие точно зад нея, тя сложи маската си и повдигна качулката за да покрие индиговата си коса.
- Новините са те достигнали - му каза тя
- Не не са - отговори й мъжки глас ,който ходеше бавно към нея.
- Тогава защо си тук ? - го попита тя
Без да гледа към нея , той наблюдава нощното небе и се наслади на свежия въздух. - Чух за ранения Учиха. Има ли нещо с което бих могъл да помогна?
Тя погледа настрана, благодарна за маската, която скри нейното изражение много добре.
- Изненадана съм, че предлагаш да помогнеш... на него...
Той показа лека усмивка и каза:
- Спряла си със заекването си , Хината ...
- Няма какво да направиш...вече. Тсунаде каза, че той ще е добре, и ако тя казва, че ще е така, значи той ще се оправи... - сърцето на Хината затуптя бързо. Опитвайки се очевидно да смени темата...
Аквамариновите му очи я погледнаха толкова мирно и по толкова много нежен начин, че тя трябваше да се застави да извърне поглед от него. Затварвяйки очи, тя се надяваше, че той просто ще си тръгне, и няма да остави чувствата й в пълна бъркотия. На никое АНБУ не е разрешено да разрешава на лични неща, да застават на пътя му.
- Знаеш ли - каза той - аз все още помня този ден много добре...
- Не говори за него ... - изиска тя и отскочи от него. Той бързо сграбчи китката й и я изтегли в обятията си в дълбока прегръдка (искам и аз хъгууу )
“Вие знаете”, той каза. “Аз все още спомням този ден много добре”.
Неговата огнено червена коса изглежда блестяща в тъмнината. Хината затвори очи и можеше да почувства сълзите събиращи се в бледите й очи, чувствайки топлината на гърдите му да се покачва. И двамата искаха да могат да сотанат така... завинаги... но, това беше само безполезно чувство.
- Ти...не трябва - проговори тя слабо . Проклевайки слабостта си - знаеш...че...не можем...
Сърцето й се почувства, така все едно е било откъснато от нея, докато изговаряше тези думи .
- Моля Хина-чан - той й се молеше, използвайки нейното галено име - позволи ми да усетя това за последен път - той каза, дръпвайки нейната качулка надолу така, че разкри нейната мека индигова коаса, стигаща до кръстът й - Като небето в полунощ - той поглади нейната коса нежно с бузите си. Спомняше си първият път в който я беше докоснал така.
- Моля Гаара-кун - тя помоли, не може да помогне на себе си когато сълзите започнаха да падат по бузите й зад маската. Сърцето й чувстваше толкова много болка. Той я обърна за да го погледне. Красивото мупогледна в очите й.
- Знаеш, че това е забранено. И за двама ни.
Той зарови лице в косата й отново и се задържа към нея.
Знам - Гаара, огненият червенокоско (е да го *** как ще се преведе fiery redhead ) който беше Казекаге отговори
- След това, ние няма да се виждаме един друг отново .
- Не ни е писано... да сме...заедно - отговори тя, като все повече сълзи падаха надолу - Трябва да ме забравиш. Забрави всичко... което се случи... между... нас.
Гаара сне маската й и погледна в лавандуловите й ои. Очи като луната. Той докосна устните й с пръстите си и каза
- Само ако и двамата бяхме родени в нормални семейства, щяхме ли да сме заедно ? Бледите очи на Хината погледнаха в неговите аквамаринови и се усмихна
- Ако бяхме нормален мъж и жена щяхме да сме съпруг и съпруга *нееееее ;( хората със слажи сърца като мен, да не четат този ред.*
Той се усмихна и я прегърна за последен път
Само ако бяхме, Хина-чан, само ако бяхме
За първи път, откакто беше на пет годинки, Гаара се разплака, със сълзи на съжаление.
Хюга Хината знаеше, че това ще бъде тяхната последна среща, след това, Гаара ще престане да съществува в светът й, и ще остане само в спомените й .
;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;
На входа Темари имаше сълзи в очите си. Тя знаеше колко много брат й обича малката наследница на Хюга, и я болеше, че му е отказано щаститето което заслужаваше.
Животът не винаги е честен Темари - каза Шикамару, отивайки до нея.
Темари се хвърли в ръцете на съпругът си и заплака с чистите си сълзи. За пръв път Шикамару не каза нищо , но прегърна съпругата си нежно. Той знаеше добре, че е в по-добра позиция от другата двойка на балкона.
- Хайде сега - меко каза Шикамару на съпругата си - Не плачи много или ще навредиш на бебето
Издърпвайки съпругата си обратно в спалнята им. Поглеждайки за последен път нещастната участ на двойката, под среднощното небе..

Такам, явно афтора на фика е решил, че трябва да е факано още от самото начало, затова е пуснал края... Да ама не, когато пусна и останалите глави, до този момент, ще го допиша, така, че да има хапи еднинг...