~Karin x Suigetsu x Sakura x Kiba~

Фен Фика не е мой.Дано да ви хареса!!

Първа глава
Суигетсу стана от леглото и влезе в банята да си измие зъбите. Все още сънен, той не забеляза,че вместо четка за зъби е взел четката за тоалетна,а преди това Джууго беше имал...така да се каже...сериозна работа...
- Ха?! – учуди се той, помирисвайки нещо... – Аве тук нещо мирише на говна...*подушване* !
В този момент той се погледна в огледалото и се осъзна.
- Бляк,Ланяйк,Повърляк!!! – той не преставаше да плюе в мивката остатъците от...не е нужно да казвам какво. – ДЖУУГООООООООООО!!! ЕЛА ТУК,ПЕ**РАСЧЕ СМОТАНОООО!!!
Суигетсу си изтърка устата и езика хиляда пъти със всички налични сапуни и не престана да плюе. След като половин час гони Джууго из щаба,той седна на изтърканото диванче за да си почине,а Карин му направи забележка:
- Престани да гониш Джууго,не стига че ядеш лайна, ами...
- Ти да мълчиш,жено! – изпуфтя Суигетсу.
- Как ме нарече? – изрепчи се тя.
- Както чу! – отвърна той.
- Млъкнете и двамата!!! – ядоса се Саске,но го каза тихо.
- Хъх... – усмихна се злобно и забато Суигетсу – Дали ще ти е приятно да опиташ вкуса на изпражненията на Джууго и на останалата кръв от тампоните на Карин?
- М-МОЛЯ?!? – Карин се засрами. – КАКВО КАЗАААААА?!? @У@ СМОТАН П##ЕРАС!!!
- Ха-Ха-Ха-Ха! – смееше се Суигетсу,защото я беше излъгал нарочно. – Наивничка!!!
- Ще те цапардосам,лай...
- Казах да спрете,глухари – прекъсна ги Саске. – Имам една задача в далечно село,която може да се изпълни и без вас,тъй че заминавам още днес...
- Но Саске-кун,не можем ли...
- Не казах!!! – прекъсна той Карин – Не си е Не...
- ЪъЪ...Ние ‘ко ‘шъ праим тука? – учуди се Суигетсу. – Откачалка,Истеричка и ...
- Полу-акула... – оправи очилата си Карин – Твърдо отказвам да остана сама с тях...
„Мамка му, тая ме дразни...” – помисли си Саске.
- Е,моето „не” си остава „не”... – каза Саске,допи си кафето и изчезна,като остави дим след себе си.
- Ух,знаех си че така ще стане – ядоса се на себе си Карин. – Глей’ да не запалиш щаба, аз отивам на шопинг за нови дрехи...
- Уф,защо като можеш да си вземеш същите от кварталните простит...
- Моля?! – прекъсна го тя.
- Не,нищо,нищо... – направи се на невинно ангелче той,но явно не проработи.
- Айде, и да не забравиш да пускаш по едно око на Джууго,че е избухлив,нали знаеш...
- Да,да добре... – Суигетсу даде автоматичен отговор,даже не беше чул какво му каза,защото превключваше каналите. Вратата се чу,когато Карин я затръшна.
- Коноха!!! Хубаво място за почивка – говореше един чичко по ТВ-то.
- Хъх,добре бе... – замахна той с ръка,отиде до уредбата,вкара един черен диск,с надпис „Metallica” и закуфя. – Е т’ва е парчето!
- Уааа!!! Иху,Маху,пер-пер,Дагадагадагадага – чуваше се от стаята на Джууго. – Муалалалалалалала!!! Виуууу,Виуууу,Виууу!!!
- Пфф... – ухили се Суигетсу. – Верно бе, забравих да му дам хапчетата...
И той се запъти към стаята му,взимайки едни сини хапчета в прозрачна кутийка от шкафа в хола...
- На,яж!!! – заповяда той,а Джууго се успокой,веднага след като ги прие...- Я,ко пишело тука... – Суигетсу се наведе да вземе едно паднало стикерче от хапчетата. – „НЕ ПРИЕМАЙ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО ХАПЧЕ ДНЕВНО” – зачете на глас той големия шрифт,не забелязвайки че зад него Джууго излапва цялата кутия със хапчета. – Хах,все едно Джууго е толкоз тъп...
Суигетсу тръгна към дневната, направи си сандвич и излезе да се поразходи,пак не забелязвайки че по улиците Джууго е почнал да троши разни работи и да рита хора като футболни топки.
- Ееех,как ми се ходи някъде... – легна в парка на тревата той,докато Джууго,недалеч от него се лаеше със кучетата на хората и крадеше хорската храна,нагъвайки я в движение и оригвайки се мощно. – Хей,сетих се къде!!! Коноха е иделаният вариант за мен!!!
В този миг той видя подивелия Джууго и се хвана за главата:
- ОМГ!!! Чакай, Джууго не прави нищо !!! – извика той.
Той го настигна и задърпа нещо от джоба си нервно.
- Аве,ко праиш,ве!!! – изкрещя едно момиче,което щеше да бъде жертвата на Джууго – Аре,ве!!! Шъ мъ спасяваш или к’во?
- Трай ма!!! – изнерви се той и дръпна нещото – Усмирителна риза...Винаги ми се налага да си нося една, когато Джууго е наблизо – усмихна се той и хвана Джууго,като му закопча здраво копчетата на ризата.
- Задник! – плесна го момичето по бузата и си тръгна,а Суигетсу заговори на Джууго, докато си разтъркваше бузата:
- Не мога да ги разбера тея момичета! Ту те викат – ту не...
- ...
- Та,смятах да отида до Коноха тоя уикенд...Ако искаш с мен?
- Аз съм Мечо,ида от горица,да налапам твойта вкусна пица...
- Ох,както и да е...просто ще те оставя на Карин,пък к’вото ще да става.
Когато се върнаха, Суигетсу освободи Джууго,който се беше поуспокоил и заспа на леглото на Карин,върхи най-скъпата и рокля.
След като написа нещо върху една жълта бележка, Суигетсу я залепи на вратата,грабна раницата си и потегли към гарата.
Карин се прибра с около десет торби,каталясала и с коса,все едно е бръкнала в контакта.
- Уууфф... – изсумтя тя и се върна да заключи,но видя бележката,залепена за вратата и зачете:
„Скъпа истеричке,
Сори,ама реших да замина за Коноха,’щото нали разбираш – и аз имам нужда от почивка.
Ще ходя на плаж, па ти ще гледаш Джууго,който,впрочем спи като агънце на твоята нова рокля ли е...Абе,квот’ е там...Приятно изкарване...
П.П: Джууго трябва да пикае...”
- СКАПАНО КО*ЕЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! – тя толкова се ядоса,че захапа една възглавница и не я пусна докато не се успокои. – Ще му го върна тъпкано на тоя...
Междувременно,”тоя” вече беше във влака и се радваше на това че беше прее*ал Карин и си слушаше на MP3 – то Linkin Park без да забележи че седеше върху ръката на едно перверзно гледащо бабе...
Следва Продължение...

Ще те имам предвид.
Втора Глава
Бабето по едно време щипна Суигетсу за задника и той подскочи, викайки:
- Аууууууу,Бабе ще те изям!!! – направи се той на Големият лош вълк.
Суигетсу я хвана и я изхвърли през прозореца, изтупвайки ръцете си.
- Е...не исках да гушне релсите,ама... – седна си той на мястото и зачете някакво списание,пред омаяните погледи на пътниците.
- Пресни кебапчета, мооооля!!! – завика някъкъв продавач,напъхвайки кебапче в устата на нищо подозиращият Суигетсу.
- Ама...- той изплю кебапчето ядосан. – Е те са...
Той бавно взе няколко кебапчета и ги натъпка в на продавача устата,после го изрита с шут от вагона.
- Ух...Не ме оставят тия хора...Може ли мокра кърпичка - подмамливо попита той една млада дама, която треперейки му подаде исканото. – Благодаря ти,кукло.
При тези си думи отнесе втория си шамар за днес.
- Много сте оправна! – озъби се той.
3-ти шамар.
- Харесвате л..
4-ти шамар го прекъсна.
- Оф, зае*и... – промърмори си той, облегна се и заспа,защото до края оставаха два часа.
Пътуването беше много изморително, но свърши...
- Ахх... – разтегна се Суигетсу на гарата в Коноха. – Най – после.
Той вече се намираше пред портите на Коноха. Киба и Сакура трябваше
да охраняват, докато истинските пазачи са на свикване.
- Уф,ама че тъпо – подразни се Киба. – Да ни оставят на нас тая скапана работа.
- Джаф – съгаси се Акамару.
- Не мисля – сочеше с пръст Сакура един приближаващ се силует.
- О! – подкочи Киба. – Акамару,кой е този?
- Ррр,Ррр!
- КАКВО!?
- А какво ти казва Киба – попита заинтересовано Сакура,докато фигурата приближаваше.
- Че този е от отбора на Саске.
- Е*ах му съвпадението. – изпсува Сакура.
Суигетсу стигна и се спря до тях. Нямаха голямо намерение да го пускат...Все пак вие бихте ли пуснали момче, със зъби на акула, огромен меч и похотлива усмивка? Това беше риторичен въпрос, тъпако...
- Е?
- Какво „е”? – изсъска Киба.
- Дали ще ме пуснете... – погледна през вежда Суигетсу.
- Та ти си от отбора на Саске!!! – ядоса се Киба.
- Да и к’во от т’ва? Между другото,много си сладичка,кукло – намигна Суигетсу на Сакура,а тя се засрами.
- Хей,ти Сакура ли ще сваляш,ле!? – вбеси се Киба,а Акамару залая.
„О...къде ли съм чувал това име Сакура...” – замисли се Суигетсу
- Да не би да я харесваш?
- Ах,ти,малък...
Киба се нахвърли върху Суигетсу и почнаха да се бият. Сакура се затича, фрасна им по две десни,завърза ги и завика:
- ПРЕСТАНЕТЕ ИЛИ ЩЕ ВИ ПРЕЧУКАМ!!!
- Нямам нищо против – перверзно се усмихна Суигетсу.
- Ще си отнесеш още един – закани се Сакура. – За какво си дошъл?
- На почивка.
- Лъжеш. – извика Киба.
- Не.
- Лъжеш.
- НЕ,ВЕ!!!
- Лъжеш!!!
Суигетсу замълча,извади мобилния си,набра някакъв номер и даде слушалката на Киба.
- А-ало? – заекна Киба недоумяващ.
- Суигетсу!!! Как можа, КОПЕЛЕ ТАКОВА,ДА МЕ ОСТАВИШ СЪС ТОВА ПСИХО!!! ЩЕ ТЕ УБИЯ,ЩЕ ТЕ ЗАКОЛЯ,АХ,САМО ДА МИ ПАДНЕШ – викаше някои от другата страна на слушалката.
- Коя па е тая!? – затвори Киба.
- Карин. – усмихна се Суигетсу.
- Грррр... – Сакура се ядоса при споменаването и каза: Извинявай, вината е наша. Ще те черпим нещо,за наша сметка...
- Каквооо? – Киба се ядоса. – Ама ти сериозно ли?
- Е,нямам нищо против! – каза Суигетсу,докато Сакура ги развързваше. – Нека да опитам вашия „световноизвестен” рамен.
Тримата тръгнаха, въпреки възражението на Киба. През пътя си говореха за Коноха. Когато стигнаха и седнаха в ресторанта и си поръчаха (естествено) рамен.
- Ммм,днес е необичайно вкусно – възхити се Сакура.
- Като теб. – усмихна се Киба и целуна Сакура, която отвърна на целувката.
„Откога тия двамата са гаджета? Мислех си че имам някакъв шанс...всъщност все още имам...- да я отмъкна”
- Мисля да тръгвам.
- Къде ще останеш? – попита Сакура.
- Не знам – когато Суигетсу каза това, пороен дъжд заваля. – Бахму късмета...
- Е...ако искаш остани у нас. – предложи Сакура.
- Ем...
- Твърдо НЕ – отсече Киба.
„Имам голямо предчувствие за това” – усмихна се наум Суигетсу.

Чакам само коментарчета и пускам другата глава.