ГааСаку

Фикът не е мой.

Глава 1-- Инцидента

Всичко бе неописуемо тихо. Даже някак си плашещо. Сакура влезе в стаята си,след душа които си беше взела. Цялата стая беше окъпана в лунна светлина. Тя не бързаше да се облича. Легна на леглото,само по хавлия и се остави нощната красота да я завладее. След по-малко от 10 минути бе заспала.
Първите слънчеви лъчи вече пропълзяваха в стаята на Сакура. Тя отвори очите си и леко ги присви. Светлината бе страшно ярка. Сакура се протегна и бавно опря гръб на възглавницата си. Часовника показваше 12:15.
-Каквооооо?- сакура даже не довърши. Грабна дрехите си и започна бързо да се оправя
-Цунаде ще ме убие. Не ще ме разкъса на парчета и ще ме изяде.Не даже по-лошо!-проплака Сакура
Тя закъсняваше вече 2 часа за работа.Цунаде нервно потракваше с писалката си.ТЯ неразбираше какво сложно има в това да дойдеш навреме на работа. О, да Сакура щеше да помни този ден доста дълго
-Ето ме ,ето ме..- викаше Сакура влизайки през вратата с гръм и трясък.
-Ето ме ,тук съм.
-Сакура,ти безделно глупаво момиче!!- виковете на Цунаде отекваха из цялата сграда.Следващото нещо ,което Цунаде направи бе да изпрати цяла камара от книжа и книги по Сакура, която падна на земята.
- Из Извинявай .-викаше Сакура
-Залавяй се за работа веднага.Имаш толкова много за вършене че няма да можеш да свърши за 1 седмица,дори ако не спиш.
Деня мина по-бавно отколкото розовокосото момиче предполагаше. Имаше чувството че е работила цял месец без да спира.Уморена,тя се запъти към дома си. Искаше само да се добере невредима до леглото си. Е,жалко че това нямаше да стане.
Сакура се чувстваше толкова уморена. Ноща се беше
разстелила из цялото село. Сакура реши че ако тича, ще стигне домът си по-бързо,дори това да и струваше здравето.
Зад ъгълът се подаде тъмен силует. Макар че сенките криеха лицето му, се виждаше че на гърба си носи нещо като голяма кратуна.Беше момче, вървеше бавно и сякаш мислише доста задълбочено. Момчето видя че през тъмнината към него бяга момиче. Не обърна внимание. Но тя се приближаваше и приближаваше.
-Какво по дявол..- не моя да довърши, розовокосо момиче се беше блъснало в него и сега лежеше неподвижно на земята.
И двамата бяха паднали на земята.Момчето се надигна
изтъпа дрехите си и каза:
-Ти, глупачке! Гледай къде ходиш.
Тогава видя че от главата на момичето течеше струйка кръв. Тя беше изгубила съзнание.
-Страхотно-сега ще трябва да и помагам- каза заядливо Гаара дигна на ръце момичето и го понесе на някъдe...

И двамата бяха паднали на земята.Момчето се надигна
изтъпа дрехите си и каза:
-Ти, глупачке! Гледай къде ходиш.